КРАСНОПЍС, мн. няма, м. 1. Четливо и внимателно изписване на буквите според утвърдения им графичен образец; красиво писане. Ама нали е проклето дете, не се обажда, та не знам учи ли, не учи ли, дали пише, да си оправи краснописа, или се е забил пак да се вози с тая пуста количка със сачмени лагери. Й. Радичков, СР, 230.
2. В миналото у нас в началните класове на училищното обучение — учебен предмет за правилно и четливо изписване на буквите. — Нямаме учители по всички предмети — свиваше раменца Тото. — Не учим пеене, рисуване, гимнастика, краснопис и закон божи. Г. Караславов, ОX I, 374. — В трикласното училище беше учител.. Преподаваше естествена история, пеене и краснопис. Ст. Станчев, HP, 66.