КРАСНОПИСА̀НИЕ мн. няма, ср. Остар. Краснопис. Седи [Манол] гологлав в общината и чете законите, упражнява се в краснописание. К. Калчев, ЖП, 150. У нас [в търговското училище в Пловдив] се учат: български език и кореспонденция, .., търговско смятане, . ., краснописание, стенография, образцова кантора. Пряп., 1903, бр. 34, 4. До стария мирови съдия Василаки Громов седеше учителят по краснописание и закон божи — Серафимов. Д. Немиров, Д № 9, 69.