КРАСНОПЍСЕЦ, мн. -сци, м. 1. Лице, което пише красиво, което има красив почерк. ·Чингелов беше по-голям граматик и краснописец и от Лазара Глаушев, и от всички поучени членове на общината. Д. Талев, ПК, 59. — Ангел Кънчев да пише, той е краснописец. Ст. Дичев, ЗС I, 534.
2. През Средновековието и у нас до средата на XIX в. — длъжност за такова лице; калиграф. Писмото, написано върху пергамент от най-добрия краснописец на търновския двор, бе покана. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 167. Сичките книги били написувани с ръка. Писателят давал съчинението си на някой краснописец и получавал няколко копия. Т. Икономов, ЧПГ, 115.