КРАСНОПЍСНО. Нареч. от краснописен. Бях запомнила една мисъл, извезана краснописно на една от страниците: „Щастието в борбата идва от добрата подготовка.“ Л. Стефанова, ВМД, 165. Добророман дори думи не намираше да разхвалява този брат Григорж .. А да видеше как разкрасява книгите!... Краснописно наредено и слова такива избира, че душата ти от умиление като че към бога ще се възнесе. Ст. Загорчинов, ДП, 199.


Източник: Речник на българския език (онлайн)