КРАСОТА̀ ж. 1. Само ед. Сбор от положителни качества, които предизвикват естетическа наслада и възхищение у човека при възприемане със зрението или слуха; хубост. Противоп. грозота. Пред мене природата блести в сичката си могъща красота. Ив. Вазов, ПЕМ, 78. — Вземи я, Павлович, — .. — ако не държиш на жена с диплом, тази девойка е тъкмо жена за тебе: и красота, и ум. Н. Попфилипов, РЛ, 57. Хорът е с изключителна гласова красота, която се одухотворява от рядка музикалност. НК, 1958, бр. 45, 3. Само у белите коне някак е по-видно и по-уловимо тънкото благородство и красота на тия животни. Й. Йовков, Разк. I, 147. — Ой та тебе, бяла Донке, / де зе, Донке тази юбос, таз красота? Нар. пес., СбВСт, 592. // За предмет, творение на изкуството — сбор от качества или особености на формите, багрите, звуковете или движенията, които предизвикват удоволствие и възхищение с хармоничността си, изразителността си. Майстореше таваните на къщите, перилата на чардаците .. И отдето минеше, оставяше красотата на майсторството си. П. Константинов, ПИГ, 190. За постигането на хармонична красота върху дървото са нужни не само остър нож и веща ръка, но и много любов. Н. Хайтов, ШГ, 37. Колкото изкусно и да е изваян един предмет, пак красотата и ясността на картината много зависят от вниманието и изкуството на печатаря, който трябва да натъкмява плочата тъй, щото да ся отпечатват от нея желаните сенки в картината. ИЗ 1874-1881, 1882, 187. Перикъл са възползувал от тях [парите] за съзиданието на тези великолепни художествени здания, които вечно ще бъдат знаменити по своята чудна красота. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 205.
2. Само ед. Сбор от качества на мисъл, проява или под. нематериални същности, които предизвикват удоволствие и възхищение. Красота има във всяка борба, която се води за щастието на трудовия народ. А. Гуляшки, МТС, 147. Тия статии говорят не само за непрекъснатите грижи на Балан за чистотата, богатството и красотата на родния език, но и за неговата голяма любов към българската литература. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 170. Благородний юноше? .. Чувствувам красотата на вашето негодувание, но не се бия. Ч, 1875, бр. 15, 20. — Като сравниш грозотата на тялото му, с красотата на душата му, ще речеш, добрий ми читателю, защо той прилича на един чувал дебелоплатен, подплатен извътре с коприна и злато. ВУХБ (превод), З—4. И диалектиката забранена / бе пълна с романтична красота. Бл. Димитрова, Л, 18.
3. Само мн. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Красиви неща (природни забележителности, художествени произведения и др.). Търпим и ний, жежки-жежки туристи, зер малодушие ще покажем, ако оставим на едния мартенски дъждец да угаси пламенното ни ламтение към природните красоти на България. Ал. Константинов, Съч., 255. И зимата има своите красоти — нейните звездни, белоснежни нощи. П. Росен, ВПШ, 29. Въкрил описа какви са хората в Гостивар, разказа за красотите на Струга и за къщата на братя Миладинови, за албанците. Г. Караславов, ОХ I, 422.— Бре че хубости, бре че чудесии! — дивеше се дядо Матейко, като гледаше тия райски красоти, които само праведниците ще видят. Елин Пелин, Съч. I, 34. Като го уведе вътре, .. и го разведе по сичкия град да му покаже чудните здания, заведения и сички красоти и великолепия. Г. Кръстевич, ИБ, 145. Отечество любезно, как хубаво си ти! / .. / Как твоите картини меняват се омайно! / При всеки поглед нови, по-нови красоти: / тук весели долини, там планини гиганти. Ив. Вазов, Съч. II, 5.
4. Само ед. Във възклицателни изречения или самост. — за изразяване на възхищение, удоволствие при съзерцаването на нещо красиво.— Блазе ви, Иване! — говори той [Гороломов]. — Завиждам ви! Я в какви места живеете, каква красота, какъв въздух! Й. Йовков, ПГ, 16. В съвършено изстъпление стоях, та ся чудях на онзи образ на божието величие, .., когато нисък един глас ся счу близо до мене: — Боже мой! Каква красота! П. Р. Славейков, ДБ (превод), 152. Снегочистачката на мира не остана, / те тикат я насам, нататък. Красота! / На всичките изглежда тя чудесна. К. Христов, ЧБ, 343.
5. Филос. Само ед. Естетическа категория, изградена на основата на субективно-обективно отношение, която се използва за оценка на естетическите качества на предмети и явления с оглед на съответствието им с определена норма за съвършенство; красивото като общо понятие. Красотата облагородява човека, пред красотата човек несъзнателно страда от всичко некрасиво, което е извършил или помислил. А. Наковски, МПП, 128-129. „Идеалите, които осветяваха моя път и ми даваха смелост и мъжество, бяха доброто, красотата и истината.“ Матем., 1965, кн. 5, 1. — Човек ще помисли, че си учил за художник — усмихна се тя, без да прояви особен възторг от пейзажа. — Знаеш ли, често съм се питала в какво се състои красотата. Ем. Манов, БГ, 186-187. И нека земний подвиг на човека да бъде стремлението на душата към бога чрез красота и истина. Елин Пелин, Съч. IV, 19. Особено място в естетиката заемат проблемите за отношението между красотата и доброто (следователно между естетическото и етическото). Чувство за красота. Усет за красота.
◊ За красота. Разг. За подчертаване, че нещо е много хубаво, буди възхищение, удивление с вида си. — Ще го отсека, като му вади очите. Дърво за красота, ама като пречи, ще го отсека. Елин Пелин, Съч. III, 153-154.