КРА̀СТА1 ж. 1. Кожна заразна болест по хората и животните, причинявана от вид кърлеж, която се характеризира със силен сърбеж и поява на белези по кожата; шуга. В отряда имаше няколко души, по които се бе появила краста. Д. Димов, Т, 427. Крастата се среща много често по конете, овцете и козите, като предизвиква у тях тежко заболяване. Ст. Младенов и др., ОТК, 30. Който седем деня наред пие от софийската минерална вода и се къпе в нея, ако има лепра (проказа), краста, шуга, .. с божата воля се излекува от тези болести. П. Делирадев, В, 148.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, презрително и оскърбително отношение към човек или животно. Той хвана коня за юздата и попита каруцаря, наистина ли е имал дързостта да обиди негово величество царя, като го нарече „краста“ и „кратуна“. М. Топалов, ВН, 1961, бр. 3117, 4. Между две села от два-три часа разстояние, невъзможно бе да се препътува без пъстрото тескере; .. сяка .. краста, която носеше шарена чалма, имаше право да пита за тескере. З. Стоянов, ЗБВ I, 215. Изтича встрани и заудря воловете по главите. Изсъска от жестокост, раздвижи челюсти, развика се: — Красти! Ще ви пребия! К. Петканов, ОБ, 141. ● Руг. краста с краста. Докторът отказа да пие. — Гледате ли го, краста с краста, не рачи да пие ракия. Лат., 1885, кн. 9, 13.
2. Само ед. Общо название на група заразни заболявания по растенията, предизвиквани от паразити. В зеленчуковите градини предстои масовото развитие на петносване по доматите, .. ; краста .. по краставиците и тиквите. РД, 1950, бр. 149, 3. Крастата по картофите е болест, която предизвиква появата на кафяви петна по повърхността им. Листна краста.
3. Прен. Разг. Силна пристрастеност към нещо, от което много трудно може да се откаже, освободи човек. Натъкмиха се да идат за риба. „Всеки с крастата си“ — заявиха гордо те, когато се пошегуваха с тях на тръгване. А. Станоев, П, 91. В работилницата кипеше оживена работа и Петко едва позна там самия Ангел.. — Не се чуди! Нали знаеш, че освен даскаллъка аз имах и друга краста: машините. Ст. Даскалов, СЛ, 94. — Кардашев! — каза един от депутацията — събрал е някакъв митинг в градината.. . Ораторската краста го не оставя. Ив. Вазов, Съч. XI, 167. Добрите приятели почнаха да се шегуват, да се смеят и даже за жени да приказват. Но тяхната краста беше политиката. Елин Пелин, Съч. IV, 127.
◊ Дошла краста при шуга. Диал. Ирон. Събрали се хора с еднакви недостатъци. Заяжда ме / заяде ме крастата <ми> ; хваща ме / хване ме крастата. Разг. Обхваща ме силно желание да върша нещо, към което имам влечение, което ми е станало навик. Дали не го е заяла пак крастата му? Дали не е дошел часът му? Давид искаше да каже, дали не беше дошло времето на дяда Василя да се напие. Й. Йовков, ЖС, 116. — Какво те хвана крастата, почивай! — Стига толко, нагледахме се, починахме си. Ст. Даскалов, ЕС, 255. Начесвам си / начеша си крастата. Разг. Задоволявам някаква своя страст към нещо или силното си желание за нещо. Старата ловджийска страст на Пинтата се разгоря, той приготви патрони, нагласи двуцевката и се накани да излезе за зайци, та хем да начеше крастата си, както сам се изразяваше, хем да донесе нещо за похапване... Г. Караславов, ОХ II, 87. Присмяла се краста на шуга. Ирон. Диал. Употребява се когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци. Яде ме крастата. Разг. Изпитвам силно желание да върша нещо, към което имам влечение.
КРА̀СТА2 ж. Диал. Канара, карпа.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.