КРА̀СТАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е болен, заразен от краста1; шугав. — Кочът бил крастав и Боньо да не каже, ами заразил всичките овце. Ст. Даскалов, СЛ, 399. Една крастава овца окраставява цялото стадо. Лет., 1869, 105. „Земни мене, момне ле!“ / Момата му думаше: / „Не ща тебе, овчарко! / Крастави ти козите, / червиво ти сирене.“ Нар. пес., СбГЯ, 173. Краставо куче.
2. Прен. Пренебр. Който е презрян, омразен.— Тук е работата да запазим огнището си, честта си, живота си от първото краставо заптие... Ив. Вазов, Съч. XXII, 86. Безчовечните спахии, .. и краставите заптиета, насилваха и глобяваха горката рая. НБ, 1876, бр. 1, V.— Вие там имате тридесетина крастави стражари и тупа-лупа, ще ги пречукате с бургиите за десетина минути. X. Русев, ЛЗ, 307. „Защо ги взех тия крастави два лева? — питаше се той. — Ех, търговия, пазарлък. ..“ — отговаряше си сам. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. // Прен. Руг. Обикн. в обръщение. В съчет. със същ. куче, псе, магаре и под. За изразяване на много силно пренебрежително, презрително и оскърбително отношение към някого. — Кучета крастави! Скъпо ще изплащате всяка капка българска кръв! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. — Кой ти позволи да влизаш тук, куче краставо? — изрева той. А. Каралийчев, СР, 23. Идеше ѝ да скочи, да грабне една сопа и да викне: — Марш, кучко крастава! Марш, голотийо пършива! От какъвто имот си дошла, на такъв да си вървиш! Г. Караславов, Тат., 220. — Аха! — изкрещя след тях друг един от селяните. — Не ви държи, майчичката ваша! Чакайте де, псета крастави! Д. Талев, И, 545. — Трябва да се мълчи, когато се копае имане. Кажеш ли дума, имането отива вдън земя.. По едно време Таки опитва с шиша и, магарето краставо, извика колкото му глас държи: — Йорге, набутахме имането! Д. Немиров, Б, 125.
◊ Крастави жаби. Зоол. Род сухоземни жаби. Bufo.
> Кой те пита де си вържеш краставото магаре. Диал. Подигр. Защо се бъркаш в чужд разговор, в чужда работа; не се намесвай, когато не те питат. Краставите магарета през девет баира се подушват (помирисват). За хора с еднакви недостатъци, които се събират, обединяват и поддържат. На крастава шия желти желтици. Диал. Употребява се за облекло, накит и под., които никак не приличат, не подхождат на някого.