КРА̀СТАВИЦА ж. 1. Едногодишно зеленчуково растение от семейство тиквови, чиито зелени продълговати сочни плодове с грапава кожа се употребяват за храна, обикн. сурови във вид на салата. Cucumis sativus. Краставицата е наше старо зеленчуково растение. Тя има южен произход и много обича топлината. Бтн V и VI кл (превод), 104. Смесените посеви широко се прилагат и в зеленчуковото производство. Например много често сред спанака и салатното цвекло ще видите копър, сред краставиците — фасул или бамя. Н. Митрева, ВРС, 61.
2. Плодът на това растение. Всяка вечер цял керван от каруци, натоварени с чушки, домати, зелки, краставици . ., потегляше към гарата. А. Каралийчев, СР, 66. — Ако някой стражар или пазвантин, или който и да е, те срещне и те попита къде си тръгнал, ти му кажи, че отиваш към градините да си набереш малко краставици или нещо друго за ядене. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 265. Салата от краставици и домати.
3. Само мн. Като междум. За израз на отрицание, недоверие, несъгласие или възмущение. Македонски: — В „Петербург“ гълъбче, вечеряхме. И пийнахме малко шампанско. Хаджията: — Македонски, магаре не ставай, не лъжи! У тебе пари за шампанско — краставици. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 75. — Началник! Краставици! Той знае само да закача селянките. Ал. Константинов, БГ, 119.
4. Диал. Разш. Още незрели плодове, които не са за ядене (Ст. Младенов, БТР).
5. Прен. Диал. Подутина от ударено; върга, цицина, джонга, чворуга (Ст. Младенов, БТР).
◊ Дива (полудлива, луда) краставица. Тревисто растение от семейство тиквови с полегнало стебло, грапави сърцевидни листа, жълти цветове и продълговат сочен плод, който след узряване изхвърля семената заедно със струя течност; църкало, пушкалка. Ecbalium elaterium. Кисели краставици. Краставици, консервирани в саламура или стерилизирани за зимата. Баба Георга им беше сложила трапеза: един голям хляб, сирене, картофена яхния, кисели краставици. А. Каралийчев, ПГ, 157-158. Морска краставица. Безгръбначно животно от типа иглокожи с продълговата форма на тялото. Holothuroidea. Морските краставици или холотуриите имат дълго тяло, подобно на краставица, откъдето са получили и своето име. Те се ровят в пясъка и тинята и се хранят с остатъци от умрели растения и животни. Д. Славчев и др., БМ, 49. Морската краставица и червените водорасли се използуват непосредствено за храна. ВН, 1961, бр. 2973, 4.
> Изправям / изправя (оправям / оправя) кривите краставици някому. Разг. Опитвам се да поправя недостатъците или грешките на някого. — Моят вестник има за задача да дава новини, а не да изправя кривите краставици, каза нетърпеливо Арзухалов. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 58. Кой кому откраднал, кой кому нива преорал и всички — все при кмета, кривите им краставици да оправя! Н. Хайтов, ДР, 132. Кому продаваш <тия> <зелени> краставици. Разг. За израз на възмущение — защо се опитваш да ме лъжеш и заблуждаваш, мене не можеш да излъжеш.— Та ти пътуваш за Добрич? — Да. — Кому ги продаваш тия краставици, господине? Ив. Вазов, Съч. XII, 124. Краставици на търкалета (търкала)! Разг. Обикн. като възклицание — глупости, неверни неща. На бахчеванджия (бостанджия) краставици продавам. Диал. Ирон.; На краставичар краставици продавам. Разг. Ирон. Уча на нещо някого, който е опитен и не се нуждае от поучаване. — Ти, Запряне, друг път на бахчеванджия краставици да не продаваш!... Можеше и по-хитро да я нагласиш, но... нейсе... Дигай си стоката и — сбогом, със здраве... Г. Караславов, ОХ IV, 489-490. Нарязвам / нарежа като горчива (кисела) краставица някого. Разг. Скарвам се остро на някого; нахоквам го. Хванаха ме дяволите и го нарязах като кисела краставица: — Това, че не мога да те вредя за мерцедес, още не значи, че моята антифашистка дейност е „язък“! Н. Хайтов, ДР, 193-194. Не <ми> продавай <зелени> краставици. Разг. Не се опитвай да ме лъжеш и заблуждаваш, мене не можеш да излъжеш. Попът го изгледа недоверчиво. — Вярвай ме, дядо попе, .. — Как? Ти си избродил всичките дупки на планината и си видял бърлогите на мечките, а под носа ти какво има, в комшийския двор, не знаеш? Браво, Дончо, не продавай на дяда си попа краставици. Ив. Вазов, Съч. VIII, 89. Откинал краставица. Диал. Употребява се, когато някой се нарани при дребната работа, която е свършил. Садя <си> краставици. Диал. Куцам. Цъфвам / цъфна като краставица. Диал. Ирон. Никак не съм добре, не успявам, не прокопсвам.
— Друга (диал.) форма: кра̀стовица.