КРА̀СТАВИЧКА ж. Умал. от краставица. Холандците пък изненадвали всяка зима европейските пазари с ароматни зюмбюли, пъстри лалета и пресни зеленчуци: червени домати, сочни краставички, лютиви пиперки и какво ли не още. ПН, 1934, кн. 3, 44. Бяха седнали под навеса на МТС-то. Пиеха ракия, която правеше облак, и замезваха с краставички, разрязани на четири. Вл. Зарев, С, 1972, кн. 11, 75. Те носеха половин литър мастика и няколко кисели краставички. Г. Караславов, ОХ IV, 483.


Източник: Речник на българския език (онлайн)