КРАСЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Правя нещо или някого да стане, да изглежда красиво или красив; украсявам, разкрасявам. Каква си дивна ти сега, родино моя! Нищо не хвърля сянка на хубостта ти, нищо не дели народа от тебе, народа, който те краси с нови селища, езера и заводи, с плодородни нивя и градини. Ст. Станчев, ПЯС, 7. Хубавото момиче вършеше малко работа, повече красеше института. А. Наковски, МПП, 161-162. Най-малкото тя можеше да стане жена на посланик — да краси приемите му и срещите му! К. Калчев, ДНГ, 25. Ние виждахме как някогашните хора са красили тялото си. Освен, че те са го окичвали с разни накити, но са го боядисвали с червена боя. П. Делирадев, БГХ, 33. Добророман дори думи не намираше да разхвалява този брат Григорий .. — А да видеше как разкрасява книгите! .. И с киновар заглавките рисува, и със златен варак ги краси, и с що не! Ст. Загорчинов, ДП, 199. крася се страд. и възвр. Тя [Венка] видя тия очи. Те бяха сини като нейните, сини и хубави, и се красяха от две още по-хубави вежди. Ц. Церковски, Съч. III, 65. Змиите тичаме да убиваме, дивеча да ловим, за да се нахраним, но с птици, които са като цветята, се красим. М. Яворски, ЕСВ, 115.