КРАТ1, мн. кра̀ти, след числ. кра̀та, м. Остар. В съчет. с числ. — за означаване на количество при повторение на някакво действие или на всяко отделно действие; път2, раз. Между Николаево и Херсон била е толко много стока и пътници, щото е трябвало два крата на неделя да ся принося. БДн, 1857, бр. 4, 15. Всякий пръстен ся спуща до три крати в меднику и ся отпяват разни гатански отпявки. Г. С. Раковски, Π Ι, 6.
КРАТ2, кра̀тът, кра̀та, мн. кратѝ, след числ. кра̀та, м. Остар. Употребявана в миналото (през османското владичество) мярка за дължина, равна на една втора от греха, около 2 см. В Турско мерят с ендезе (лакът). То се дели на 8 рупове; всякой руп има два греха и всякой грех два крата. Н. Геров, ИФ, 5. 1 грех ся дели на 2 крата. Хр. Данов, ТПЧ, 188.
— Неизв.
КРАТ3, кра̀тът, кра̀та, мн. кра̀ти, след числ. кра̀та, м. Остар. 1. Стара мерна единица за тежест (употребявана през османското владичество), равна на 1/16 от драма. Турната жлътица е два драма и 4 крата. Хр. Данов, ТПЧ, 189. Мери за тегло. 1 кантар=44 оки; 1 ока=400 драма; 1 драм=16 крата. Лет., 1871, 80.
2. Единица мярка за тегло на скъпоценни камъни, равна на 0,2055 г.; карат. Бисерица, от която се добива бисерът, който е много ценен и ся продава като алмаза на крат. Д. Мутев, ЕИ, 81. Цената на алмаза ся определя споряд големината му и ся смята на крати. Д. Мутев, ЕИ, 125.
3. Степен на чистота на златото; карат. То [златото] ся цени а мярка 24 крата. Д. Мутев, ЕИ, 135.
— Неизв.