КРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Мат. За число или величина, изразена с число — който се дели без остатък на друго, по-малко число. Ако едно число се дели на друго без остатък, казваме, че първото число е кратно на второто. Аритм. V кл, 54. При измерването на количеството топлина се използува не само основната мерна единица, но и нейната кратна — килокалория. Физ. VII кл, 56. Два елемента, които образуват няколко съединения, учи Далтон, се свързват помежду си в кратни отношения, защото атомите на даден елемент са еднакви. Б. Илиева, КХСН, 65.
2. Астрон. За система от звезди — който се състои от две или няколко (но не повече от 9-10) звезди. Около 50% от всички звезди се падат на двойните и кратните. Това са онези случаи, когато две или няколко светила се въртят около общ център на тежестта. И. Спасова, ЧК (превод), 155. Тези две групи звезди — променливите и кратните — трябва безспорно да бъдат изключени от списъка на светилата, около които бихме могли да очакваме появата на живот. Д. Пеев, ЖДП, 78.
3. Като същ. кратно ср. и кратни мн. Число или величина, която се дели на друго число. Преди няколко хилядолетия в древната Вавилония е възникнало религиозно-мистично почитане на числата, а особено на числото 12 и кратните му 60 и 360. В. Шишаков, СВ, З—4.
◊ Общо най-малко кратно. Mаm. Най-малкото положително цяло число, което се дели на две или повече цели числа без остатък.
КРА̀ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Съкратен. Знаело е, че нашат език има на жен. и ср. р. на имената прилог та, то, което може да види всякой, че е показателното местоимение, кратено от тая, тое. БО, 1847, бр. 3, 12. По той ред трябва и мъжкият род на имената да има същото местоиме той, кратено тъ, който е както ни са чини, най-прав прилог. БО, 1847, бр. 3, 12.