КРА̀ТЕР м. 1. Дълбок отвор на върха на вулкан, през който при изригване изтича лава. Вулканският канал нагоре завършва с фуниевидно разширение, наречено кратер. Гр. Николаев и др., ОГ, 86-87. Всеки три четири часа кратерът бълваше дим и разнасяше серни изпарения. Гр. Угаров, ПСЗ, 79. Над кратера на вулкана се издига огромен стълб от дим и пепел и се чуват силни подземни взривове. РД, 1958, бр. 4, 4.
2. Геол. Голяма вдлъбнатина в земната повърхност, получена при падане на метеорит.— Най-големият метеорит, паднал досега, тежи 70 тона.. Когато на Земята падне метеорит от такъв размер, той пробива дълбока дупка, наречена кратер. Г. Томалевски, АН, 269. Паднал на Земята метеорит се забива доста дълбоко и образува т. нар. метеоритни кратери. Гр. Николаев и др., ОГ, 16.
3. Електр. Фуниевидна вдлъбнатина в края на положителния електрод на волтова дъга. Ускорените от електричното поле електрони бомбардират анода и го издълбават. Получава се кратер, който е най-нагорещената част на волтовата дъга. Физ. X кл, 1965, 175.
4. Голям дълбок съд от глина или метал с две дръжки, украсен с рисунки (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
— От гр. κρατἡρ 'вид голям съд', лат. crater през нем. Krater или рус. кратер.