КРА̀ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от кратък; доста кратък. Настана съвсем кратичък миг на затаено мълчание. П. Вежинов, НС, 73. Скоро тогава аз получих едно писмо от една моя приятелка. То беше твърде кратичко писмо. Д. Калфов, ПЮН, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)