КРА̀ТКО нареч. 1. В продължение на малко време; непродължително. Противоп. дълго. — О, здрасти, Казак! — сапикаса го Михал и му подаде десницата си. Погледнаха се кратко. Нямаше защо да си приказват повече — те се разбраха. Г. Караславов, СИ, 119-120. Тагрум се изсмива кратко и самотно. Н. Русев, П, 169.
2. В ограничен обем, с малко думи; сбито, лаконично, късо. В тази книжка, кратко посочих някои от най-необходимите условия за напредъка както на личности, тъй и на обществото въобще. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 56. А г-н поручикът пишеше ясно и кратко: „Вземи розички и кутия, но бъди сама!“ Хр. Смирненски, Съч. III, 126. Той написал едно съчинение, в което е просто и кратко изяснено всичкото учение Лютерово. Г. Йошев, КВИ (превод), 263. Поручикът остави бинокъла си на машиниста и изчезна нанякъде. След малко той се върна и каза кратко: — Сега почваме! П. Вежинов, НС, 33. — Хайде, слизайте всички от конете и елате вътре! — заповяда кратко Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 91.
◊ За кратко. За малко време, за непродължително време. Моята квартира тука е добра, но много уединена, самотна, дори печална. Присъствието на Женчето ще донесе живот и радост в нея, макар за кратко. Ив. Вазов, ПЕМ, 126. Башибозуците бяха приковани, разколебани и принудени да отстъпят. Но — за кратко. Г. Караиванов, П, 66. Той се облегна на лакътя си и за кратко затвори пак уморено очите си. Ст. Загорчинов, ДП, 223.