КРАТКОВЍД, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който вижда само на малко разстояние; късоглед, краткоглед, кратковиден. Но человек е много слабоумен и с паметта си кратковид! Колко пъти може и най-смисленото благоразумие и най-несумнителното известие да го излъже! Ах, колко е слаб, колко ли е немощен человек! Г. Йошев, ЧБ (превод), 116.