КРАТКОВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който продължава, който трае кратко време; краткотраен. Противоп. дълговременен. Много ми се стегна душата през mue горещи дни, та днес тръгвам по една кратковременна екскурзия за Търново. Ив. Вазов, ПЕМ, 57. С едната си ръка стисках тънката шийка на пушката, замаян от гордост и щастие, .. -Но моето щастие беше кратковременно. Дядо Мирю ме застигна, взе пушката и пусна Зъмка. Ем. Станев, ЯГ, 25. Отхвърлила ли беше Антица тия кратковременни връзки, или отпосле му е давала някакви надежди? Й. Йовков, ЧКГ, 208. Человеците при всичкото си кратковременно преживяване на земята не са усамотени на нея. Ч, 1870, бр. 4, 107. Кратковременно щастие.