КРАТКОГЛЀД, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Късоглед, кратковид, кратковиден. Тя [Виенската „Нова Преса“] не умее даже да скрие своите тайни намерения и изказва ги така явно, щото отваря очите и на краткогледата турска дипломация. С, 1872, бр. 48, 383.