КРАТКОЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Индив. Книж. Малолетен. Трябваше ти да не знаеш при своите кораби леки / нито обиди, ни сълзи, че кратки са дните ти земни, / а си ми днес кратколетен и най-клет, уви, между всички! А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 18.