КРАТКОУ̀М, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Краткоумен, късоумен. Несети се Арватска девокя, / ели си йе жена краткоума, / краткоума, жена длъгокоса, / она се йе лесно излагала: / па си слезна от коня на земи. Нар. пес., СбНУ X, 84.
