KPATУ̀BAM, -аш, несв.; кра̀тя, -иш и кра̀там, -аш, мин. св. кра̀тих и кра̀тах, св., прех. Диал. Свършвам, довършвам, изчерпвам, кращам. Броят на убитите надминавал броя на ранените. — Брях! Кратиха го тоя народ! — въздъхна лицемерно Бояджията и очите му светнаха от доволство. Г. Караславов, Избр. съч. V, 163. Българите казват: кратихме водата, сиреч свършихме я, и кратище на месец, сиреч свършакът на месеца. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 6. „Ние не смя чужди хора, / .. / Кратили смя сол и брашно, / та смя дошли да си земем.“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 42. кратувам се, кратя се страд. Тогава лесничеят рече на Метя: — На тая гора си ти сейбият отсега! Хубаво я чувай и не давай да се крати! Н. Хайтов, ДР, 69.