КРАТУ̀НА ж. 1. Едногодишно пълзящо топлолюбиво растение от семейство тиквови, чийто плод е кух, разширен в долната част и с много твърда обвивка. Cucurbita lagenaria. По плетищата пълзят кратуни, навътре се жълтеят инжири — кожицата им същи кехлибар, а под кожицата — потъмнели като маджун. А. Каралийчев, ЛС, 31. Към първия ден на моята селска хроника се прибавиха нови .. дни. Един от тях е посветен на Росица — младата агрономка от пловдивското село Борец, която научи селяните да въдят дини, присадени върху кратуни. С. Северняк, ОНК, 155.
2. Плодът на това растение, който заради твърдата си обвивка се използва в домакинството. Младият воденичар Иван донесе вода с една кратуна и взе да полива на кехаята. Ц. Гинчев, ГК, 73.
3. Съд от този плод, употребяван (по-често в миналото) за загребване или за съхранение на течности или насипни продукти. — Невесто, дай кратуната със солта, да посоля яйцата! К. Петканов, ЗлЗ, 140. Немахме нито кратуна, нито стомна за вода. З. Стоянов, ЗБВ I, 191. — Пусни барем един бял грош, като за стадо... По-евтино ще ти вземем — додаде първият и му поднесе голяма продупчена кратуна. Д. Рачев, СС, 17. Map, я си юда поисках, / та ти ми юда не дади, / ями ми, мари, загреба / със пиралнята кратуна? Нар. пес., СбНУ XLVII, 31.
4. Прен. Разг. Пренебр. Глава (в 1 знач.). Аз съм тъй слисан, като че ме е стоварил някой с бухалка по кратуната — отговаря отчаяно бай Михал. Ал. Константинов, БГ, 97. — Какво се мислите, граждани? В Русия аз бях милионер! — А защо дойде тук да просиш по пет лева? — Ех! — клюмаше бай Колю и сочеше главата си. — Питайте ей тая кратуна! Г. Караславов, Избр. съч. II, 246. — Аз кипнах, че като ми причерня на очите, грабвам търнокопа и хряс Токи по кратуната... Той на часа падна. Д. Немиров, Б, 125. — Мари, Иванке, какво стана със сандала ти, дето на събранието го хвърли, че хлопна Тодора по кратуната? Ст. Марков, ДБ, 345.
5. Остар. Череп. Костите на главата ся делят на кости на лоба (кратуна), на ухото и на лицето. НКАФ (превод), 3. Капетан Сампсон видял в една от предводителските къщи множество човечески кратуни, които някога са принадлежеле на живи хора. Знан., 1875, бр. 7, 112. Приказва ся, че и Балдуиновата кратуна, както Никифоровата, ся е позлтявала и посребрявала, за да служи вместо чаша на царската трапеза. Д. Войников, КБИ, 142.
6. Остар. Колба. За преливане на капливите [тела] употребяват и кратуни. И. Гюзелев, РФ, 140. В доста голяма стъклена кратуна да има да виси на клъчищна неусукана нишка звънец, .. Неговий звън ще ся чуе оттам. Н. Геров, ИФ, 192.
◊ Бъкел отишъл, кратуна дошъл (се върнал). Диал. Ирон. За човек, който никак не се е променил, който е останал същият глупак. Да живееш от тикви до кратуни. Обикн. във 2 u З л. Диал. Още малко време да си жив, скоро да умреш. Да не съм правен в кратуна. Разг. Да не съм по-долу от другите, не съм с недостатък. — Като какви ни смята той нази? — почнаха да си шушукат гайтанлийци. — Да не сме в кратуна правени? — Уловим ли го в измама, право при Тазю милиционера! Тонич, ГЗМ, 20. Дебела кратуна. Разг. Пренебр. Твърдоглав, неразумен човек. Зелена кратуна. Разг. Пренебр. Глупав, неразумен човек. — Чак сега разбрах, че бог не само ти затворил устата, но и главата. Зелена кратуна си ти! К. Петканов, ОБ, 251. Като (сякаш) в кратуни стъпвам (стъпям). Диал. Несигурно, неудобно, с люлеене, с прегъване стъпвам. Като кратуна прост. Разг. Много, съвсем прост. — Искам да стана владика. — О, Тангра! .. Ти, неграмотният, ти, неукият, ти, простият като кратуна — владика. М. Топалов, Ст, 1965, бр. 1005, 1. Като синигер в кратуна прокопсал съм. Диал. Ирон. Никак не съм прокопсал. Прокопсал като синигер в кратуна. Π. Ρ. Славейков, БП II, 80. Кашлям се / кашля се в кратуна. Диал. Изпитвам силен страх, страхувам се. Разнесла се мълва, че дяволите са се съюзили с раите. Ловджиите престанали да ходят на лов. Бабаитите престанали много-много да излизат. Взели турците „в кратуна да се кашлят“ .. Турчин не смеел вече да замръкне в полето, нито да се отбива в християнски къщи. Н. Хайтов, ШГ, 119. Кокошка е мътила в кратуната ми. Диал. Пренебр. Оглупял съм напълно. Той веднага се затири към аптеката, но още при Арастянската улица се спря и се върна. — А бе, Босна, да не изям я пердаха, я? . — Пък тебе кокошка ли е мътила в кратуната ти? Поискай му малко сулфато. Ст. Чилингиров, ПЖ, 50. Колкото (като) свиня от кратуна отбирам. Диал. Ирон. Нищо не отбирам. Отбира като свиня от тиква (кратуна). Π. Ρ. Славейков, БП II, 16. Корава кратуна. Разг. Пренебр. Упорит, твърдоглав, инат човек. — Как те казват бе, момченце! .. Честолюбивият тиквоядец мълчи .. — Аз ще го науча да приказва! Ей сега ще омекне тая корава кратуна. Чудомир, Избр. пр, 169-170. Кратуната ми е куха; празна ми е кратуната; главата ми е празна кратуна. Разг. Пренебр. Глупав съм, глупак съм. Не било в тикви<те>, че (а, та) в кратуни<те> <ли?. Разг. Употребява се, за да се изтъкне, че щом нещо не е станало по-рано, когато му е било времето, сега съвсем няма да стане. — След смъртта на оня пияндурин, тя си взела хранениче .. Оня ден това хранениче умряло. — Ще си вземе друго .. Не било в тиквите, та в кратуните .. Сега тя сигурно ще си се прибере тук. Г. Караславов, ОХ III, 172-173. Не в тикви, а в кратуни. Разг. Все едно, еднакво.— Ние не го [мястото] вземаме — хладнокръвно отговори Чернев, — а го отчуждаваме. — Все едно... Не в тикви, а в кратуни! К. Калчев, ЖП, 222. Не ми стига кратуната. Разг. Прен. Глупав съм, мъчно разбирам, мъчно възприемам. Не ми увира / уври кратуната. Разг. Пренебр. Извънредно упорит съм и не искам да се вслушам в никакви съвети, не се вразумявам и постъпвам, както желая или реша. Нямам мозък в кратуната <си>. Разг. Пренебр. Глупав съм. От кратуна дръжки. Диал. Неодобр. Употребява се за нещо нищожно, незначително. От тикви до кратуни. Разг. Съвсем малко, кратко време. Ще трае от тикви до кратуни. Π. Ρ. Славейков, БП II, 220. Празна кратуна. Разг. Грубо. Глупав човек, глупак. Неколко наши празни кратуни ся са завзеле да убедят великия везир, щото местопребиванието на българския екзарх да бъде Търново. С, 1872, бр. 44, 351. Ражда ми / роди ми кратуната. Разг.1. Обикн. с отриц. Умен съм, способен съм. 2. Измислям нещо, някакъв план, някакво решение; съобразявам как да постъпя. Сече ми кратуната. Разг. Умен съм, лесно и бързо схващам, разбирам.
— Други (диал.) форми: карту̀на, крачу̀на.