КРА̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Движа се, като изнасям напред и стъпвам първо с единия, а после с другия крак, обикн. в равномерен ритъм; ходя, вървя. Младият човек със спокойна, отмерена стъпка крачеше из стаята. Д. Спространов, С, 5. Заминаха конниците, а пешаците все си вървяха, все бързаха. Първите бяха вече навалили зад стръмнината, когато вторите още крачеха по равнището. Хр. Максимов, СбЗР, 17. Клавдия крачеше пъргаво, момчешки. Д. Добревски, БКН, 94. По същата алея, върви писателят Иван Вазов. Крачи полека, подпира се на бастуна си, който беше в дясната му ръка. Ал. Спасов, С, 64. Из младите оризища, които започваха от долния край на тресавището, крачеха важно и съсредоточено щъркели. Г. Караславов, СИ, 70. // За четириного животно — движа се като премествам напред едновременно единия преден крак и несъответния заден, а после — останалите. Конят крачеше бавно в задухата и махаше опашка да пъди мухите. Д. Фучеджиев, Р, 76. Сред улицата крачеше самин / на джунглите най-хрисимият син, — / дългохоботен слон — грамада. Д. Подвързачов, Б, 34. Кога е могъл отпреди орачът / бразда да пусне някъде в безкрая, / воловете му чифт до чифт да крачат / и с трактора облога да изтраят? Ив. Бурин, ПТ, 22. ● Обр. Петнадесет ентусиасти си бяха дали среща на тази продукция и, нека изтъкнем веднага, значителен дял от тях крачат бодро и уверено към висините на певческото изкуство. БНТ, 1941, бр. 217, 4. И той седна да ся учи да пее. Той така бързо крачеше напред в това художество, чтото всички му ся почудиха. Й. Груев, СП (превод), 124. крачи се безл. Наистина на другий ден не щеше да има кой да напада на твърдините.. Инди трябваше да ся употреби времето, па да ся крачи напред. Б. Димитров, Я I (превод), 146-147.
◊ Крача с широки крачки. Напредвам бързо, усилено.