КРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се привежда в движение или се задейства чрез натискане с единия или с двата крака. Тя разправяше и същевременно похватно и бързо шиеше на крачната машина някаква дреха. Ст. Дичев, ЗС II, 355. — Управлявал съм крачно колело и моторетка двадесет и пет кубика. Д. Вълев, Ж, 87. Долу в краката [на водача] има три педала. Най-левият е на съединителя. Вторият е на крачната спирачка. К, 1963, кн. 2, 30. Крачно кормило.
2. Който се отнася до крак. Правя обуща, ботинки и други крачни необходимости. ВН, 1960, бр. 2645, 4. Както ви е известно, фирмата произвежда ръчни и крачни протези, изкуствени бъбреци, сърца и други заместващи устройства. К, 1963, кн. 4, 7.