КРАЧЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от краче; малко краче. Ухилен, засмян — сякаш нищо не е било, — бащата грабна малкия тиранин, целуна го по бузичките, по краченцата. Д. Калфов, Избр. разк., 14. — Ах, пиленца! Има ли вече и малки пиленца? .. — Ей такиванка е, мънички, като жълти пухкави топки; с краченца и човчици. Г. Райчев, ЗК, 219. — Но това, което не знаете и за което съвсем и на ум не cmе имали е, че вашата ръчичка е по-добра и стои no-горе от ръчичката или краченцето на котенцето. У, 1871, бр. 17, 264-265. Тупур, тупур, крачеща. .. / тръгнало ми момченце / в брезовата горичка / за студена водичка. В. Паспалеева, МСС, 10.