КРАЧЀЦ, мн. няма, м. Умал.-гальов. от крак; краче. А снимките си правехме групово за спомен. Колкото да имаме документ, че и тук ни е стъпвал крачецът. С. Северняк, ОНК, 253. — Син мой, душа моя, ами я кажи ми кой ти счупи крачеца? Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. З и 4, 22. Па пресегна [баба Меца] със крачец, / взема, близна бял снежец. Елин Пелин, ПБ, 112. Събраа си сички моми, / надумаа се сички моми / да зажъни бяла Ружа. / Па зажъна и запяла. / Отряза си лява ръка, / лява ръка, десен крачец. Нар. пес., СбВСт, 52.