КРА̀ЧЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от крача като прил. 1. Зоол. За водни птици — които във вода могат само да крачат, за разлика от тези, които могат и да плуват. Крачещите. . птици са чапли, щъркели, жерави, .. и много други. Вселена, 69, 326.

2. Техн. За самоходна машина — който е без колела и се придвижва на крачки с преместване на опорите си по направление на движението. Техническите списания често публикуват рисунки или снимки на модели на крачещи съоръжения, предлагащи оригинални и причудливи идеи. HTM, 1966, кн. 214, 8. Крачещ екскаватор. Крачещ багер.


Източник: Речник на българския език (онлайн)