КРАЧЍЩЕ, мн. -а, ср. Неодобр. Увел. от крак (в 1 знач.); много голям крак. — Ех, джунглата! Какви слонове живееха там. .. Те са тъй тежки. Следа не остава от тази бегония, която попадне под дебелашките им крачища. П. Бобев, ЗП, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)