КРА̀ЧУЛ м. Остар. и диал. Крачол. Тук сръчно обух крачули от платно, що си ги бях приготвил, пребрадих си главата с пешкир и се спусках пъргаво надолу. Св. Миларов, СЦТ, 208. Аз ся облякох с новите си дрехи, .. Другите си дрехи натъпках в крачулите на панталоните, които оставих на даскала. З. Стоянов, ЗБВ I, 316. Иванчо тогива беше на 16 години. ..; той му са врече да го слуша и подир това запретна крачулите и премина насреща у Влашко. Ил. Блъсков, ПБ II, 12. Тъчи, тъчи, либе Вело, / та натъчи тънко платно, / да кроиме мами риза, / .., / татку гащи без крачули. Нар. пес., СбВСтТ, 181.