КРАЧУ̀Н1 м. Неодобр. Увел. от крак; голям крак. Поп Миладин го изгледа свирепо, но Дечо не забеляза. Разкрачи се, зина с голямата си уста и прие светото причастие. След това .. тръсна глава, разтласка навалицата и, без да си вземе нафора, закрачи сърдит с мечешките си крачуни към изхода. Чудомир, Избр. пр, 65-67.
КРАЧУ̀Н2 м. Разг. Подигр. Човек, който е с висок ръст или има дълги крака. На вратата застана един крачун с окъсяло палтенце.
КРАЧУ̀Н3 м. Диал. Народен празник по летен или зимен кръговрат на слънцето, някъде между 8 и 21 юни, а другаде на Бъдни вечер.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
КРАЧУ̀Н4 м. Диал. Болест, проявяваща се в схващане на краката; късокрачица.
— От Ст. Младенов, Български тълковеп речник..., 1951.