КРАЧУ̀НКА ж. Диал. Умал. от крачуна; кратунка. Рада се вторачеше да гледа образа на запряната у оназ грозна мрежа (..), дето горкана си лелееше върху малко слама, а до нея стоеше комаче сух хляб и една крачунка с вода. Ил. Блъсков, РК, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)