КРЕАТУ̀РА ж. Книж. 1. Творениe, създание. — Виж какво, моето момичеe, ако си си наумила да се занимаваш с превъзпитание на гражданството — най-полезно е да започнеш с майка си: по-старомодна крeamypa от нея не съм срещал. Др. Асенов, И, 63.
2. Неодобр. Човек, обикн. с по-високо обществено положение, издигнал се нечестно или несправедливо чрез нечие покровителство, без да има необходимите нравствени или човешки качества. — Саков, учителят? Знам го аз това сляпо оръдие и креатура на Белодушкова. Безнравствена личност. Ив. Вазов, НП, 36. Два месеца наред министрите непрекъснато и непрестанно кръстосваха България да лъжат и мамят населението да избере техни креатури. Бълг. 1902, бр. 466, 3.
— От лат. creatura прeз рус. крeатура или фр. créature.