KPEBА̀ТЧE, мн. -та, ср. Умал. от креват; малък креват. Тая сутрин Домна пазеше едногодишните бебета, изнесени с креватчетата на припек. Б. Болгар, Б, 139. От детското креватче се надига сънена русокоса рошава глава. Това е, .., нашата Маргаритка. П. Незнакомов, МА, 16. Детето се роди още първата година и донесе много радост на щастливия баща. Той с часове стоеше до креватчето да го слуша как гука. М. Грубешлиева, ПП, 209.