KPЀBЀT м. Остар. Креват. Той приканил странниците у дома си, гощавал ги и после завеждал гостя си в стая за спане, дето имало два кревета, един голям, другий малък. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 56. На покъщнината не обръщали, види ся, толкова внимание; тя била проста: кревети, одрове за седене (софи), столове, оглядала от металическа изгладена плоча. Лет., 1874, 125. Беше роден [Методи] в Самоковско село и бе си запазил от детство някои думи, като „одая“, „кревет“ вместо креват. М. Грубешлиева, ПП, 205.


Източник: Речник на българския език (онлайн)