КРЀДА1 ж. 1. Само ед. Геол. Меко бяло вещество, което е съставено от калциев карбонат и има утаечен произход. На места заедно с варовиците се срещат и пластове от чиста креда. Тя е бяла, трошлива землеста скала, с която може да се пише. Р. Христов и др., Г, 39. Белият или жълтеникавият варовик с малка твърдост се нарича креда. Кредата се е образувала от варовити черупчици на микроскопични животни, предимно фораминифери, които и днес живеят в топлите морета. Освен тях в състава на кредата влиза прахообразно варовито вещество, образувано чрез химично отлагане. Геол. VIII кл, 30. // Прах, получен от смилането на такова вещество. — А сместа приготви ли? — Да. — Какво сложи? — Сажди, сяра, креда, каолин, цинквайс... Цв. Ангелов, ЧД, 55. През време на сушенето голите кожи се обезлешват няколко пъти, като се търкат от месестата страна със смес от най-фина креда и прах от варовик. Ст. Младенов, ОТК, 145.
2. Оформено парче от такова вещество, предназначено за чертане, писане или рисуване; тебешир. — Нека опитаме да скицираме оная ваза върху камината — предложи Суейн, след като подреди листове хартия и няколко креди на масата. ВН, 1960, бр. 2613, 4. С добре подострена креда и с линеал се очертават контурните линии на кройките върху плата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 70. Най-напред по отбелязаните с креда контурни линии се минава хлабава тропоска. Т. Кръстев и др., ТГДО, 124.
3. Само ед. Средство за рисуване, във вид на пръчки или моливи с различен цвят. Той ми подаде рисунката и рече с глас, в който звучеше снизхождение и участие: — Не си сполучил, Дочко, макар че много си се старал. Натискал си молива, разцапал си без мяра кредата. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 139. Още от малък показа дарби: учеше се много добре и много обичаше да рисува „човеци“. Преди да замине за Цариград, бе започнал да рисува с креда. СбЦГМГ, 216. Изложените скици и рисунки с креда, туш и акварел сочат големите постижения на възпитаниците на гимназията. Черна креда. // Начин на рисуване с такива средства. Изложбата .. показва и голямото професионално художествено майсторство на съветските графици, които владеят с еднаква лекота и съвършенство всички графични техники: .., креда, въглен, пастел, акварел. РД, 1950, бр. 235, 2.
— Лат. creda.
КРЀДА2 ж. Само ед. Геол. 1. Период от четвъртата (мезозойската) ера от геоложката история, обхващащ 70 млн. години; креден период. Но как е станало чудото на Златна Панега? Казват, че някога, когато земята е била на 100 милиона години, през мезозойската ера, в периода на кредата, тук се вълнувало огромно море. Ст. Станчев, HP, 34. Периоди на смъртта. . Така ги наричаше професорът ѝ по палеонтология — епохи на великите измирания, .. Първият — в края на Силур, .. Вторият — през перм, .. Третият— в креда, когато се подменя съставът на горите и от трона си слизат дотогавашните властелини на света — влечугите. П. Бобев, ОН, 166. Горна креда.
2. Земни пластове, образували се през този период. Досега в наслагите на мезозоя в България, които имат твърде широко разпространение в Северна България и Стара планина, са намерени останки от влечуги само в горната креда при Сомовит. Пр, 1954, кн. 1, 75. В Плевенско излиза на бял свят лежащата още по-ниско горна креда, а от долината на Осъма на изток — и долната креда. Пр, 1952, кн. 6, 27.
— Лат. creda. — Друга (остар.) форма: крѐйда.