КРЀДИТ1 м. 1. Финанс. Предоставяне на парични средства от едни лица на други за временно ползване при установени в договор условия за връщането им с изплащане на лихва; заем. Дългосрочен кредит. Краткосрочен кредит. Банков кредит. Международен кредит.
2. Финанс. Парични средства от бюджета на държавата, които се отпускат безвъзмездно за непроизводствени разходи. Кредити за отбрана. Военен кредит. Кредит за археологически проучвания. Държавни кредити.
3. Сумата, която се дава или получава по такъв начин. — Колко дължите на банката? .. — Около пет милиона — .. — А срещу какво получихте кредита? — Кооператорите подписаха полици. А. Гуляшки, МТС, 130. — А какво ще речеш за кооперацията? Земеделската банка ѝ открила голям кредит? — каза учителят, като жумеше срещу слънцето. — Тя ще засегне вас, търговците. Ем. Станев, ИК I и II, 14. Според събраните сведения Миряна можеше да разчита на един кредит в банката от около двеста хиляди лева. Ем. Станев, ИК I и II, 199. Те бяха влиятелни хора, можеха да издействуват по-голям кредит на дружеството им. Й. Йовков, Ж 1930, 110. Митрополит Григорий бе поискал еднаж при гласуването на бюджета да се увеличи кредитът за една болница. С. Радев, ССБ I, 208.
4. Само ед. Предоставяне, продажба на стока с отсрочване на нейното заплащане; вересия. Благодарение на Михаил Жеков, патриотизмът на когото нямаше граници и който по своето положение и честна деятелност имаше кредит на всеки дюген, можа да въоръжи сичките несъстоятелни братя. З. Стоянов, ЗБВ I, 180. Яжте до насита, доде ви правят кредит. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 81. Дадох си всичките парици на един евреин за стока, а той ми отпусна кредит за още толкова. Чудомир, Избр. пр, 161. Артисти! .. Все така ли ще бъде? .. Ще спират по мръсни хотели, ще ядат каквото им поднесат — и то ако има кредит. Г. Стаматов, Разк. II, 83. Когато работата се касае до търговия, тогава е добро да са заема донякъде. В търговия человеците много работи връшат с кредит и с лихва. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 36. Руските книжари бяха му отворили кредит. Ил. Блъсков, ДБ, 11. Търговски кредит. Стоков кредит. Кредит в натура.
5. Разкриване на сметка, по която да се теглят суми от банка по силата на сключен договор. Отворих си в една заложна къща варантен кредит срещу кухненския инвентар, купих бели покривки. А. Гуляшки, ЗР, 188. — Господин Морев! .. — драматично извика Барутчиев. .. — Кой морал, кой човешки закон позволява на една банка да прекрати кредита ми в средата на покупките, след като съм раздал девет милиона капаро? Д. Димов, Т, 123. Когато настъпиха падежите за плащане на моите полици, аз взех заем от Подуенската популярна банка, където имах кредит, и ги изплатих. Ал. Спасов, С, 77— 78. В Букурещ аз ща наредя чрез г. Христа Георгиева да ти ся отвори постоянен кредит у г. 3. Саръоглу в Москва за няколко пари. АНГ I, 423. Ипотечен кредит.
6. Дейност, свързана с даването на парични заеми срещу лихва; финансиране, кредитиране. Както били съобщили по телефона от София, трябвало да се помогне и на ония частни банки, които чувствуват затруднение, за да не изгуби народът доверието си в кредита и косвено в държавата. П. Спасов, ХлХ, 100. Държавата може да национализира напълно или частично известни клонове или отделни предприятия от промишлеността, размяната, транспорта и кредита. Конст., 5.
7. Прен. Авторитет в обществото, уважение; реноме, репутация. — Бай Тодоре, ти нямаш пари. И да имаш, те са малко. Кредитът ти може да е голям, то е друга работа, ти си почтен човек. Ем. Станев, ИК I и II, 198. Като постъпи в Пенсилванското събрание, Франклин I придоби в него голям кредит. Той стана душа на съвещанията; всичките проекти са приеха и са изпълняваха под негово ръководство. С. Бобчев, ЖФ (превод), 63. Ако детето забележи в своя наставник противоречия, незнание или празни фрази, то кредитът на тоя наставник непременно тряба да падне. Знан., 1875, бр. 22-23, 352. Лицата, които съставляват кабинета, взети изцяло, нямат никакъв кредит в страната. Пряп., 1903, бр. 16, 1.
◊ Евтин кредит. Разг. Заем с малка лихва. Необходимо е и данъчният товар на населението да се намали, и евтин кредит да се създаде. Т. Влайков, РП I, 156. Тук ще кажем само, че тези две учреждения ще бъдат от голямо значение за нас, тъй като първите ще спомогнат за сплотяването на селското население, . ., а вторите като го снабдяват с евтин кредит, ще му дадат възможност да разширочава и усилва тая своя продуктивност. Хр. Даалиев, ТИА, 9. На кредит. Разг.; В кредит. Остар. Обикн. в съчет. с вземам, давам и под. Без да плащам (без да ми се заплаща) веднага в брой; на доверие, на вересия. Вече от няколко дни от ранна утрин при фурната се нареждаха жени и деца, едни с парчето от работа в ръка, с който вземаха хляба на кредит, други стиснали между пръстите си омазани разкъсани банкноти. П. Спасов, ХлХ, 233. Като на стар побратим от войната, Джони му даваше на кредит брашно и газ, а Стоичко Данкин му се издължаваше след продажбата на тютюна. Д. Димов, Т, 160. Търговецът тряба всякога да връчва една фактура за продажбите в кредит, защото то е единственото средство да се избегнат разприте. К. Кърджиев, А, 324.
— От лат. creditum 'заeм' прeз ит. credito или нeм. Kredit. — В. Цариградски вeстник, 1857, бр. 334. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианскитe заeмки в български, ГСУ, 1959, 57—58). — Друга (остар.) форма: крèдито.
КРЀДИТ2 м. Банк. В счетоводството — дясната страна на счетоводната сметка, в която се отразяват отпуснатите от кредитора или наличните у длъжника за ползване парични средства. Противоп. дебит.
— От ит. credito през нем. Kredit.