КРЀДИТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до кредит1 (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Що е — нужен му бил отначало един малък капитал. Действително, той имал едно кредитно учреждение, което могло да го кредитира за тая цел с известна сума, но то било недостатъчно. Д. Калфов, Избр. разк., 388. Банките, наречени кредитни заведения, поимат въз себе да купуват и продават, за своя или за чужда сметка, всички кредитни стойности. Лет., 1874, 215. Дохождало ли ви е някогаж на ум, мистер Вест, че банката е сърцето на кредитното дело? ССГ (превод), 212. Кредитен документ. Кредитна операция. Кредитно дело.
2. Който се извършва или се продава при условие, че заплащането ще стане след известно време. Кредитна сделка. Кредитна стока. Кредитна търговия.
3. Който се отнася до кредит (в 7 знач.); авторитетен. Съставен от най-кредитните, от най-умните и най-уважаеми хора на тринадесетте колонии, този конгрес имаше в членовете си Пейтона Рандолфа, Георгия Вашингтона. С. Бобчев, ЖФ (превод), 90.
КРЀДИТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Банк. Който се отнася до кредит2. Кредитна страна на сметката. Кредитно салдо.