КРЕДЍТОР м. Лице или банков институт, който предоставя на някого кредит1 (в 1, 2 и З знач.); заемодавец. Противоп. дебитор. — Хазаинът ми, един прекрасен човечец, беше подписал преди година полица, но за беда кредиторът почина и наследниците си поискаха парите. П. Бобев, К, 77-78. Един мой роднина — вика — манифактурист, фалира. Като фалира — вика — човещина, знаеш, скрил си малко стока у познати в махалата. Хубаво, ама кредиторите подушили и го дебнат. Чудомир, Избр. пр, 162-163. Лицето, което дава главницата, нарича ся заимодавец (кредитор). Хр. Данов, ТПЧ, 264.
— От лат. creditor през нем. Kreditor. — H. Михайловски и др., Очерки из историята на народните сказания (превод), 1865 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 58).