КРЕЗ1, крѐзът, крѐза, мн. крѐзове и крѐзовци· след числ. крѐза, м. Книж. Изключително богат човек; богаташ. Вчерашните сиромаси се превърнаха в крезове, .., наоткриха банки и си заживяха охолно. Г. Бакалов, Избр. пр, 294. Истинските емигранти не можаха да мълчат пред вопиющите неправди и злоупотребления на „старите“; толкова повече, че нашите крезовци не преставаха да клеветят и интригуват. НБ, 1877, бр. 65, 253.
— От гр. собств.
КРЕЗ2 м. Диал. Гребен на главата на птица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.