КРЀЙВАМ1, -аш, несв.; крѐйна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. крѐйнат, св., прех. Диал. Кревам1. — А нашите загорци? Галене и милуване до венчило. Прогърмят тъпани и крейнат .. по гурбет. П. Тодоров, Събр. пр II, 205.

КРЀЙВАМ2, -аш, несв.; крѐйна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. крѐйнат, св., прех. Диал. Кревам2. крейвам се, крейна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)