КРЀКИНГБЕНЗИН м. Хим. Бензин, който се получава при термично разбиване на молекулите на тежките въглеводороди, при технологическия процес крекинг. Особено склонни към полимеризация и осмоляване на бензините, получени чрез термично разбиване на молекулите на тежките въглеводороди (парафини), са така наречените крекингбензини. Ст. Михайлов и др., ГМ, 249.


Източник: Речник на българския език (онлайн)