КРЀМАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има цвят, преливащ от бяло към бледожълто. Станкул ускори крачките, като вървешком оправяше яката на кремавата си риза. Ст. Марков, ДБ, 415. В стаята царуваше полумрак, а на бюрото, пренесено от кабинета, светеше електрическа лампа с кремав абажур. Д. Димов, Т, 673. В тихата всекидневна, с нови кремави тапети, под белия весел таван жена му бе привела глава над вечния тишлайфер. Ем. Станев, ИК III и IV, 355. Кремава покривка. Кремава боя.
2. Като същ. крѐмаво ср. а) Кремав цвят, кремава боя. Вътре, на лично място, белееше двуетажна къща в кремаво боядисани прозорци и маза. Ст. Марков, ДБ, 148. б) Кремави дрехи, кремаво облекло. Обличам се в кремаво.