KPЀMEH м. Остар. и диал. Кремък. — Не е в праханта, а в чакмака .. — Може и от чакмака да е — пое старецът „ръкавицата“. На млади години: „ча-ат“, и готово. Праханта ли е прегоряла, серт ли бяха кременете, та престъргаха чакмака, не знам. Н. Хайтов, ПП, 94. Като ударите два кремена, той час ще да видите как ще да изскочи искра от ударението. Ем. Васкидович, ПП (превод), 14. На тая порода [към планинските кристали] ся отнасят и скъпоценните камъне, които са много яки и повечето от тях дращят кременя. Д. Мутев, ЕИ, 124.
◊ С кремен дера (одера) някого. Жестоко наказвам някого (употребява се в бъдеще време, обикн. като закана). После той изръмжа през зъби, но далеко се чуха думите му: — С кремен ще те одера. . На парчета ще те насека, така да знайш. Д. Талев, ГЧ, 138.