KPЀMEHEH -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. и диал. Който се отнася до кремен; кремъчен. В селищните могили се намират останки от колиби,. . Но много повече са счупените и в някои случаи здрави глинени съдове, кременни ножове, стъргалки и брадви. БР, 1931, кн. 8, 264. — Ние викаме на камък за хвърляне „върлак“, пък на оня, бистрия, с кременна подкваса — „живак“. Н. Хайтов, ШГ, 64.