КРЕМЕНЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Нар.-поет. В съчет. с пушка. Кремъклия. Айде што ми беше той Спиро Църне. / Што ми пособра триесет дружина. / На сите дадоа пушки кременлии. Нар. пес., СбНУ XV, 51.
