КРЀМНИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Хим. Само в съчет.: Кремниева кислота. Силициев окис. Съединен с кремниева кислота, натр [натрият] влиза в направата на стъклото. С. Веженов, X (превод), 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)