КРЀМЪКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е направен от кремък; кремъчен. Тъй диканята бавно тръгна по класищата и на глед нищо особено не стана. . Само класовете знаят какво извършват острите кремъкови ножчета. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 29-30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)