КРЀМЪЛ, мн. -мли, м. Αрх. 1. Архитектурен ансамбъл, характерен за руското градско средновековно градоустройство, включващ в себе си дворци, църкви и други сгради, заградени с крепостна стена с кули. Новите големи църкви и дворци запълвали все повече пространството на кремъла .. Кремлите и манастирите от епохата на Иван Грозни служели като крепости и затова имали строга и сурова архитектура. Т. Горанов и др., ПА, 47-49.
2. Стесн. Само ед. Такъв ансамбъл в Москва (Кремъл). И в оня ден, когато Кремъл / от бога с гръм бе развенчан, / възкликна цял народ задрямал,/ за жертва пламенна избран! Т. Траянов, Съч. III, 76.
— От рус. кремль.