КРЀМЪЛСКИ, -а -о, мн. -и, прил.1. Който се отнася до Московския кремъл, най-старата и централна част на Москва (архитектурен ансамбъл от дворци, църкви и други сгради, заградени от крепостни стени с кули). Сутринта те [делегатите] се срещнаха и фотографираха в Георгиевската зала на Големия Кремълски дворец с делегатите на Куйбишевска област и с героите-космонавти Юрий Гагарин, и Герман Титов. РД, 1961, бр. 304, 1. Кремълска кула. Кремълски часовник. Кремълски дворец на конгресите.

2. Спец. Който се отнася до кремъл (в 1 знач.). Характерна особеност на руското градоустройство от този период [Средновековието] са кремълските и манастирски ансамбли, които, .., станали истински центрове на градовете. Т. Горанов и др., ПА, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)