КРЀМЪН м. Диал. Кремък. — Тая планина е от кремък. От памтивека тука идват долняци да си къртят кремън за диканите. А. Каралийчев, НЗ, 15-16. — Пушките да се изчистят, намажат и да им се турят нови кремъни — ще идем на лов. Ц. Гинчев, ГК, 129. Тази земя [Лапония] е суха, безплодна, насеяна с кремъне и покрита с пусти бърда и скали. С. Бобчев, ПОС (превод), 177. Докато прекопаят лозето на Вълков, влагицата свърши, втвърди се земята, буците станаха като кремъни. Ст. Марков, ДБ, 214.


Източник: Речник на българския език (онлайн)